Настоящата година ще е най-тежката за Източна Европа от началото на 90-те години насам
Не е изключено Източна Европа да се окаже печеливша в така създалата се ситуация. Оказва се, че Източна Европа и по-конкретно сегментът на изнесените услуги може да е един от печелившите след отминаване на коронакризата. Това смятат експертите от Виенския институт за международни икономически изследвания (WIIW). [caption id="attachment_17565" align="alignnone" width="365"]
Настоящата година ще е най-тежката за Източна Европа от началото на 90-те години насам[/caption] В уебинар в сряда заместник-директорът на института – Ричард Гривесон подчерта, че компаниите от страни, като Германия, няма да инвестират така активно в Китай и в други части на Европа в периода след епидемията. "Въпреки това те ще търсят възможности да намерят подходящи локации, които да им предлагат по-ниски разходи. Вземете тези две неща заедно и това е добра новина за производствения сектор в Централна и Източна Европа. Тук става въпрос основно за Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния и за услугите в Балтийските страни", коментира той. От думите му става ясно, че не може да се очаква, че тази промяна в поведението на инвеститорите ще стане в рамките на една до две години. Въпреки това, тя ще бъде ясна тенденция в следващото десетилетие. По думите на Гривесон те ще търсят възможности основно в изнесените услуги в производствения и в ИТ сектора. Що се отнася до по-краткосрочния ефект на коронакризата върху региона, от WIIW прогнозират, че спадът на растежа в страните от ЦИЕ ще бъде по-тежък от този по време на финансовата криза от 2009 година. Експертите очакват, че реалният БВП в региона ще се свие с 6,1% през 2020 година при намаление от 5,6% през 2009 година. На практика това идва да рече, че настоящата година ще бъде най-тежката година за Източна Европа от началото на 90-те години насам. Заедно с това възстановяването ще бъде бавно - с около 2,8% ръст през 2021 година в сравнение с такъв от 4,4% през 2010 година. Прогнозата сочи, че най-засегната ще бъде Хърватия със спад от 11 на сто, следвана от Словения и Словакия със съответно 9,5 и 9 на сто. Основната причина за контракциите на БВП там е натискът върху туризма и износа, пише blitz.bg.
