Тази жена е надарена и целуната от Господ, а стотици българи й целуват ръка!
Има такава жена, да! При нея ежедневно минават повече от 50 човека. Всеки с болестта си, с отчаянието и с надеждата си. И тя им помага. Не връща никого и не иска нищо в замяна. Стига й само едно “благодаря”. Както и новината, че човекът вече е оздравял.
Сигурно повечето от вас са чували и гледали за нея. Тя е баба Хава. Или баба Юлия, както е българското й име, дадено й по време на Възродителния процес. А за онези, които я познават по-добре, просто си е баба Юла.
Правени са няколко телевизионни предавания за лечителката от село Крибул, която наследява таланта си на лечител от своята родителка. Дарбата й обаче нараства в пъти повече след като успява да се излекува от рак на черния дроб и дебелото черво.
Страданията ги помни, били са нечовешки. Дала обаче обет пред Бог, че ако й помогне и я излекува, ще помага на всеки, който дойде при нея. Без да взима и стотинка. Това баба Юлия прави и до днес, вече толкова години.
Тя чете молитви, лее куршум, но най-вече отвежда болните до една голяма скала. Трябва да минат през нея, за да оздравеят. Но да го правят с чисто сърце и мисъл, иначе и Вселената няма да им помогне.
Мястото на скалата е високо енергийно. А отидете ли там, трябва да носите със себе си само лъжица сол, три лъжици брашно и един червен конец – дълъг колкото ръста ви.
Влизате в процепа на скалата с десния крак, а с левия излизате оттам. След това завързвате една стара дреха на някое от дърветата наоколо. Баба Юлия казва, че може да донесете и дреха на ваш близък, както и да минете вместо него през скалата. Ако той не е в състояние да дойде до село Крибул.
“Много силни места има в Родопа планина, но тази скала, този камък е с най-голяма сила. Моето щастие досега е, че никой не ми е казал, че не съм успяла да му помогна. А ми се обаждат и дохождат хора, които се смеят: “Бабо, здрав съм. Излекувах се”. Това ми е достатъчно. Да знам, че на още един съм помогнала, защото в днешно време много болен е народът”, клати глава благородната лечителка.
За която колкото и пъти да се говори и да се пише, пак няма да е достатъчно. Защото хората трябва да знаят къде и при кого биха могли да потърсят помощ, ако се нуждаят от нея.
(Бел. ред. снимката на баба Юлия е от личен материал на Божанка Гатева)
