Невиждани досега снимки от погребението на народните любимци Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков от 2 юли 1971 г. се появиха на бял свят.
Ценните кадри са открити от привържениците на синия отбор от „Ултрас Варна“. Запалянковците вече са предоставили оригиналите на музея на „Левски“. Висококачествени дубликати ще бъдат пуснати на благотворителен търг, а с приходите ще се финансира издигането на паметника на Гунди в столичния квартал „Редута“.
На единия от кадрите е Лита – вдовицата на Гунди, облечена в черно, която едва се държи на краката си пред гроба на съпруга си. на друг от кадрите се вижда как в гроба на Аспарухов върху ковчега е поставена футболна топка.
Има и снимки с огромните тълпи, пристигнали да изпратят покойните футболисти в последния им път. Истината е, че и до днес около погребението на двете футболни легенди витаят най-различни слухове.
Погребалната процесия на загиналите футболисти действително разбунва духовете по високите етажи на властта от режима на Тодор Живков. Не е шега работа да излязат 200 000 души на улицата, без това да е под контрола на БКП. Подобни шествия се случват само по време на големите манифестации по случай 1 май, 9 септември и 7 ноември. Но всичко се прави по заводи, предприятия, трудови колективи и учебни заведения. Няма случай, в който без централизиран контрол, да има митинги и публични събирания на хиляди хора.
Трагедията на Витиня, при която загиват двамата футболисти става по обяд на 30 юни. Новината веднага пристига в София, а МВР като ведомство, под чиято шапка е отборът на „Левски-Спартак“, се ангажира с организацията на траурната церемония.
Вътрешният министър Ангел Солаков се явява и фен №1 на сините в комунистическата върхушка. В министерството веднага е свикано заседание, ръководено лично от него.
Първоначално Солаков настоява поклонението да бъде на НС „Васил Левски“, в самия център на София. Разубеден е обаче от шефа на военния отдел към ЦК на БКП Ангел Цанев. Последният предупреждава, че точно на това място в столицата не е целесъобразно да излизат толкова народ. Затова предлага погребението да бъде на „Герена“.
Със сигурност се знае, че Тодор Живков не е бил информиран за погребалните планове.
Така в София още на 30 юни привечер са разлепени некролози. Един от тях, отпечатан в значителен тираж, е от МВР. В същото време във вътрешното ведомство вече съставят план как да погребат футболистите. По думите на ген.-лейтенант Димитър Кьосев, началник на Първо главно управление, вътрешното министерство отделя 4000 лв. от бюджета си – сериозна сума за онова време.
Издават заповед до поделенията на МВР да отделят свои хора за процесията. Ангел Солаков нарежда траурът да бъде съпроводен от над 1000 милиционери. Отделно тайните служби пращат свои агенти да слухтят за антикомунистически изблици. Само от контраразузнаването се включват над 100 човека според свидетелствата на началника на службата Господин Гочев.
При все, че поклонението не е обявено масово по телевизията, радиото и вестниците, улиците се оказват задръстени от хора. Всеки иска да се прости с легендарните футболисти. На „Герена“, където са ковчезите с покойниците, почернява от народ. След това траурната процесия се отправя към гробищата. По официални данни на МВР по улиците са излезли 200 хиляди души. Толкова народ не е имало дори на поклонението на цар Борис Трети през 1943 г., нито при излагането на Георги Димитров в мавзолея 6 години по-късно.
Големият скандал тръгва от там, че същия ден в Москва погребват тримата съветски космонавти Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, загинали при полета с кораба „Союз 11“. Смъртта им, също като на Гунди и Котков, е на 30 юни. Космонавтите умират заради разхерметизиране на капсулата. Само че в Кремъл върви строга и сдържана погребална церемония, а в София Ангел Солаков лично предвожда стотиците хиляди на улицата. При това във време, когато по Българската телевизия се излъчва пряко погребението от Москва.
Всъщност Солаков бил дотолкова обзет от манията си по спорта, че дори не взима под внимание факта за съвпадащите погребални церемонии на космонавтите и футболистите. Но при толкова много народ милицията се вижда в чудо. Самият Солаков по-късно признава, че не са оценили това, че ще излязат толкова много хора. „Добре, че не стана в центъра. Милицията не можа да овладее хората. Стотици хиляди хора плачат, цветя и венци с километри – всичко това напълно импровизирано…“, казва той.
Георги Йорданов, по онова време първи секретар на Окръжния комитет на БКП в София разказва, че точно тогава са провеждали заседание. Към 15 ч. от милицията докладват, че са „овладели положението“. „Какво положение?“ „Получи се нещо, което от 9 септември не е имало“ – беше даденият отговор“, казва Йорданов, който също е известен левскар.
Източник: Уикенд
