Хубаво щеше да е Стефан Вълдобрев да ни изпее „По-полека“, но уви, няма как. Затова се налага да се задоволим с откровенията и размишленията му в прозаична форма – във вид на интервю. Легендарният актьор и певец се изповяда в навечерието на значимо събитие в кариерата му – старта на телевизионно предаване, на което е водещ с Радина Думанян.
Със Стефан, комуто сме почитатели още от „О-о-обичам те, мила“, обсъдихме и новия му екранен ангажимент, и песните, които подготвя за пореден албум с „Обичайните заподозрени“. Разпитахме го обаче и за живота му на колела, страховете му от дигитализацията и виртуалната реалност, кулинарните му умения и много, много други неща.
– Г-н Вълдобрев, на 24 февруари по Нова телевизия започва предаването „Изживей България“, на което сте водещ. Имахте ли колебание, дали да приемете ангажимента? Как се чувствате в такава роля?
– Имах колебания, да. Предложението и идеята за предаването бяха наистина хубави, но ме свариха във вихъра на мои лични проекти, които подготвям от години. Бях започнал да композирам мюзикъла „Лепило за брада“, предстояха сериозни възстановителни репетиции за операта „Евита“ и най-вече течаха записите на новия ни албум с „Обичайните заподозрени“, наречен „Акустиката на България“ – моя отколешна мечта, която бях започнал да превръщам в реалност, записвайки новите ни песни не в студио, а в естествената звукова среда на наши крепости, руини, светилища, храмове, исторически забележителности, с които съм свързан духовно. Казах си обаче, че темата на това предаване е точно в посоката, която в момента ме вълнува, и участието ми като водещ може само да ме обогати, а и аз да допринеса с познанията си и с моята пристрастеност към красотите и историята на България. Радвам се, че приех, защото по време на снимките срещнах забележителни хора, опознах нови места, забавлявах се, а екипът и участниците бяха истинско откритие!
– Лесно ли се сработихте с Радина Думанян, с която водите в тандем?
– Радина е изключително позитивен човек, усмихната, интелигентна и много талантлива актриса, която работи с отдаденост и почтеност. Партнирахме си с удоволствие и с лекота.
– Като водещ успяхте ли да откриете непознати за вас български занаяти и обичаи, както и нови културни забележителности?
– Повечето места вече ги бях посещавал многократно, но във връзка с предстоящия ми албум, но интересни обичаи, факти, традиции успях да науча много. И най-вече кулинарни рецепти. Върнах се от снимките пълен с нови познания и вкусни преживявания.
– Вие сте актьор, композитор, музикант, певец, режисьор, а сега и водещ. В кое свое амплоа се чувствате най на място?
– Чувствам се на място, когато разказвам вълнуващи истории. Дали ще е с ноти, с поезия, с кадри, с инструмент или пред камера, според мен няма голяма разлика, едно и също е. Важното е споделянето.
– Какви са най-актуалните ви работни ангажименти?
– Албумът „Акустиката на България“. Вече сме го преполовили, надявам се до края на годината да е готов. Предвиждам към него да има и книга, а и документален филм, описващи процеса.
– Преди да излезе новият ви албум с „Обичайните заподозрени“, ще чуем ли някоя от песните в него? А в какви кино- и театрални роли можем да ви гледаме през 2026-а и какви са целите ви за годината?
– Пилотният сингъл от новия ни албум вече излезе и се нарича „Свободен“. Продуцентите на туристическото предаване „Изживей България“ го харесаха и заедно решихме песента да звучи и там. Получава се една много интересна симбиоза. А иначе в театъра и киното нещата си вървят в умерено темпо. Всеки месец играя в спектаклите „Частици жена“, „С гръб към залеза“, в мюзикъла „Евита“. Концертите с групата пък са през вечер. Напролет ще снимам и в нов български игрален филм. Целите винаги са едни и същи – да разшириш хоризонтите си, да станеш по-добър в професията си и да бъдеш по-добър човек.
– Кой е бил най-неуспешният ви проект през годините?
– Имало е такива, безспорно. Но не съм ги третирал като неуспешни, а като поучителни. Когато си изпълнител в чужда идея, е много по-рисковано. Когато си автор и твориш собствено начинание, имаш по-голям контрол над резултата.
– Когато творите, изолирате ли се?
– Да, обичам да се изолирам, да съзерцавам, да се вглъбявам. Творческият процес е сладко и същевременно мъчително усещане. Чувството е все едно сънуваш през деня.
– На кого позволявате да ви критикува и да ви дава съвети?
– На колегите в групата, на семейството ми, на приятелите, особено много на режисьорите, диригентите, корепетиторите. На всеки, който ще ми помогне да се изградя, да израсна.
– През 2016-а излиза песента „По-полека“, която година по-късно става изключително популярна и до днес е мегахит. Очаквахте ли този успех? Може ли да се каже, че това е вашата визитна картичка?
– Не, не очаквах успеха, признавам си. В общи линии, ти не сядаш да пишеш песен с мисълта: ето, сега ще направя хит. Задачата ти е да си честен и да споделиш с хората какво те вълнува. И ако е песен за лятото, да е твоето лично преживяване с лятото, ако е песен за любовта, да е твоят личен опит с любовта, ако е песен за Коледа, да е твоят оригинален поглед към Коледа. Сега например с „Лепило за брада“ се случва същото, което навремето стана с „По-полека“. През 2016-а хората ми пращаха стотици клипчета от плажове, къмпинги, каравани и крайбрежни барчета. Сега пък от коледни тържества в училища и детски градини. Може би имам петна и зимна визитна картичка (смее се). Но бих добавил като визитки и „Рай“, и „Обичам те, мила“, и „Бряг с цвят най-зелен“, и „Тази песен не е за любов“, и „Аз ли съм, или не съм“, и „Холивуд“... Напоследък и „Голяма работа“, и „Оцет ли пи, лимон ли яде“...
– Най-дългият период, в който не сте работили?
– Месец-два. Когато съм бил на някакво пътешествие. Но и това е относително, защото постоянно мисля текстове или мелодии.
– За какво мечтаете в личен план и професионален?
– За вдъхновяващи срещи и идеи.
– В личен план коя е най-импулсивната ви постъпка?
– Веднъж шофирах по Подбалканския път. Погледнах нагоре – цялото небе гъмжеше от парапланери. Почувствах някакъв внезапен порив, завих рязко, намерих мястото, качих се на лифта и след час летях и аз в небето. Разбира се, с инструктор.
– Кое е първото нещо, което си купихте с евро през 2026-а?
– Кафета и чайове, още на 1 януари на плажа във Варна – знаете, че всяка година по обед там правим традиционния плажен новогодишен концерт. И бензинът – също, надвечер потеглих към София и заредих на магистралата в евро. Въобще не съм се замислял... в лева или в евро. Беше такова препускане. Когато си на бързи обороти, промените стават някак по-лесно и по-безболезнено, нямаш време да ги мислиш и премисляш.
– Бихте ли излезли на протест? Ако да, срещу какво?
– От преломната 1989-а досега – непрекъснато го правя. Тогава започнах да уча в Театралната академия и веднага се заредиха национални стачки, митинги и протести, които не съм пропускал. Епохите са различни, но каузата сякаш е неизменна – свобода. Свобода! Най-великата дума. В този смисъл, напоследък имам едни силни тревоги относно дигитализацията на буквално всичко в света и бих протестирал, но мисля, че ще съм самотен в това начинание – не виждам някой друг да се вълнува така силно. Представяте ли си времена, в които нямаш лично име, бащино или фамилно, а животът ти е потребителско име, пинкод и парола? Аз, за съжаление, си ги представям. И това ме плаши.
– Когато за първи път дойдохте в София, как ви се стори столицата? Бързо ли намерихте приятели? Днес често ли посещавате родната Стара Загора?
– София и тогава, и сега е един чудесен град. С пластове история, със знакови места, сгради, улички, дворове, които често обикалям. Приятели и тогава, и сега са ми състудентите от Академията, с които прекарвахме заедно от сутрин до вечер в репетиции и турнета. Както и колегите музиканти, с които сме почти като семейство. Родният ми град вече е само отдалечаващ се спомен, особено след като майка и татко си отидоха преди петнайсетина години.
– Какви качества трябва да притежава човек, за да ви стане приятел?
– Да бъде добър и почтен, да има изобилие от чувство за хумор, да е широко скроен и любопитен към всичко, което ни заобикаля.
– Какво може да ви накара да се разплачете? А да повишите тон?
– Наскоро плаках, докато гледах „Лепило за брада“ в Опера Пловдив. На сцената всичко беше красиво, почувствено. Беше някакво вълшебство. Що се отнася до повишаването на тон – често го правя, докато работя, докато действам, докато подготвям. Причината е, че влагам много страст, много емоция и изисквания и към себе си, и към ситуацията. Някаква южна, балканска страст. Хората, които ме познават, знаят това и не ми се сърдят.
– Кои са страховете ви?
– Свързани са с технологиите. С виртуалната реалност. С бездуховността. С издигането в култ на материалните неща. На грубата сила, на неотстъпчивостта. Обществата се фрагментират на групи и слоеве – самодостатъчни, самовлюбени, безпогрешни, фанатично убедени в правотата си и нетърпящи никакво възражение. Някаква пандемия от нетърпимост.
– Споделяли сте, че обичате да пътувате из България и можете много да говорите за автентични крепости, зидове, исторически места, църкви, манастири... Разкажете интересни случки от многобройните си вояжи.
– Да, може би го правя като контрапункт на всичко, което изброих току-що, знам ли... Може дори и да е някакво бягство, пристрастяване. Но така или иначе, го правя не само докато почивам, а постоянно. Постоянно съм на път, почти живея в колата, тя ми е и офис, и гардероб, и палатка... Спирам някъде, съзерцавам, зареждам се, вдъхновявам се. Такова изобилие на красота, че преливаш, нямаш място къде да я побереш. Опитвам се да си ги представя местата в други епохи, като филм. Опитвам се да ги осмисля, да разбера какво точно ме е привлякло при тях. Например, когато отидохме с групата да запишем нова песен на Бегликташ, ми хрумна такава идея – намираме се на тракийско светилище, защо да не настроим нашите инструменти така, както са го правили траките навремето? Знае се, че тогава музиката е звучала на честота 432 херца. Това е, така да се каже, космическа честота, в синхрон с вибрациите на Земята. По-късно, в наши дни, симфоничната музика вече е на 440 херца, а поп и рок музиката са на 442 херца. Това са напрягащи съзнанието честоти, натегнати, с подсъзнателна тревожност. Та настроихме си китарите на „Орфеевата“ честота 432 херца и започнахме записите на новата ни песен. Всичко зазвуча по-благо, по-спокойно, някак по-хармонично. До нас една жена седна на някаква скала, усмихна се и затвори очи. Беше нещо средно между слушане и медитиране. Покрай нас минаваха хора, хиляди хора в празнично настроение, понеже беше 6 септември. Спираха, слушаха, снимаха ни. Един слънчев следобед на безгрижие и равновесие. Незабравим момент.
– Изненадвате ли съпругата и дъщеря си? Как?
– С някои от моите кулинарни шедьоври, с екскурзии, с билети за концерти на любими наши изпълнители. Задължително готвя шаран на Никулден и агнешко на Гергьовден. Сега на 6 декември свирихме в Бургас и трябваше да бъдем там по обед за саундчек. Станах рано призори, изчистих шарана, направих плънката, сложих го във фурната, изчаках да се опече и едва тогава тръгнах. Традициите трябва да се спазват. Иначе с Мария (дъщеря му – б.р.) обичаме да си говорим за нейния подкаст „Киноспирка“, който мога да гледам с часове и е едно от най-любимите ми неща в мрежата. Но по-скоро тя ме изненадва приятно – с избора на гости, с темите, с новите тенденции и филми, с познанията си, които са много повече от моите.
– Ако можете да промените нещо в характера и живота си, какво ще е то?
– Щях да обръщам повече внимание на физическата си форма – диети, фитнес, въздържание... Но, честно казано, нямам никакво време за това, а и не намирам много смисъл.
Източник: Уикенд
