Йорданка Христова е една от трите най-обичани и легендарни естрадни изпълнителки наред с Лили Иванова и Богдана Карадочева. Сегашният повод за интервю с нея е награждаването й със „Златен век“ и излизането на том 3 от мемоарната трилогия.
- Г-жо Христова, през ноември бяхте отличена със „Златен век“! Изненадахте ли се, че ви оказват тази чест в година, в която не сте юбилярка?
- Трогната и благодарна съм. По принцип „Златен век“ се дава за кръгли годишнини и постижения. Преди 2 г. имах 80-годишен юбилей и да, бях изненадана, че отличието ми се дава сега. Нямам покрай мен екип, който да ми движи нещата, да се занимава с моята реклама и да ръчка за награди, каквато практика съществува. Благодарение на различни известни мъже съм получавала призове навремето – историите съм описала в една от книгите си.
- Кой ви съобщи, че сте сред наградените със „Златен век"?
- Обади ми се служителка от Министерството на културата и ме попита дали ще бъда в София на определена дата, защото съм била удостоена с високото отличие „Златен век“ с огърлие. При думите се засмях, казах: „Боже. Кой се е сетил за мен?". Това накара и служителката да се засмее. Бях болна и не успях да отида в уречения ден, дори за първи път в живота ми отказах професионален ангажимент. На 11 ноември ми връчиха отличието на мен и на Кирил Вълчев - директора на БТА. Посрещането беше тържествено, приятно и добронамерено. Много мило ми стана.
- На почетно място в дома си ли поставихте наградата?
- Първо я сложих на деколтето си, за да може дъщеря ми Ивана да я снима и да изпрати няколко кадъра на сестра ми Лили, която наскоро се върна в Америка. Отличието „Златен век“ е огромна кутия, за която все още се чудя къде да я поставя. Пианото ми е пълно с отличия - на видно място са. Сред тях е и орденът „Стара планина", който получих за 70-годишния си юбилей.
- През 1966 г. сте наградена за първи път в живота си. Притеснихте ли се, когато получихте приз от „Златният Орфей" за песента „Делфините"?
- Изобщо не се притесних. Тогава Християн Платов, с когото работехме заедно, освен че бяхме двойка в живота, се вълнуваше повече от мен. Горда съм, че и вестник „Поглед", който беше много актуален за времето си, ми връчи приза си. От там ме забеляза Методи Андонов и ме покани да пея в спектакъла му „Суматоха“ по Йордан Радичков. Аз съм имунизирана на тема аплодисменти, класации и излишни шумотевици. Дори на моменти, когато ми правят комплименти, ми става неудобно. Имам няколко почитатели, които пишат такива прекрасни неща за мен, че се чувствам някак не на място. Винаги е било така – и като по-млада, и сега.
- Пеете на много езици. На кой от тях ви беше най-трудно?
- Пея на 18 езика, като най-трудният ми беше китайският. Слушам много внимателно всеки детайл от произношението на гласните и съгласните и гледам да изпявам думите правилно. Много доволна и щастлива съм, когато успявам точно да напасна всичко и съм разбрана от хората. Като съм пяла испанските си песни в Латинска Америка, често са се чудели дали съм колумбийка, венецуелка или друга латина. Чувстват по произношението, че съм от онзи край, но не точно.
- Вече е готов последният том на биографичната ви трилогия - „Аз съм просто жена”. Кога ще го представите? Много лични тайни ли разкрихте?
- От 1 декември книгата е по книжарниците. Премиерата й ще бъде на 10-и от 19 часа в бар „Алегро" на гранд-хотел „Астория“ на Руски паметник. С третия том на трилогията се забавих повече, но и той вече е факт. Дали съм разкрила много мои тайни на страниците му? Никога няма да се разголя напълно пред хората. Има неща от личния ми живот, които не съм споделяла дори и със сестра ми. Смятам, че някои случки може да се разказват, а други са прекалено съкровени и не бива да се знаят от всички, особено ако са замесени и трети лица. Въпреки това в „Аз съм просто жена" има много важни подробности за живота и кариерата ми. Малко закъснях с издаването, за което се извинявам, но имах други ангажименти, които ме възпрепятстваха.
Хубаво е, че книгата излезе съвсем предновогодишно – в прекрасно време на коледни тържества, премиери и концерти. Обещах преди 30 години автобиография и вече може да се каже, че съм удържала на думата си (смее се).
- Възможно ли е след време да решите да напишете и четвърти том?
- Не знам. Беше много трудно написването на трите книги. Добре че имах няколко помощници, които аз наричам моите цедки - Гошева, Румен, вашият колега Иван Георгиев, дъщеря ми и още един-двама. Дали ще има и четвърта книга, зависи от темата. Бих могла да опиша историята на т.нар. естрадна музика, към която в последното десетилетие като че ли има леко пренебрежително отношение, все едно е с аромат на мухъл. Естрада е просто едно название на забавната музика, което навремето дойде от Русия. Много неща бих могла да споделя за нашия жанр, но ще видим. По принцип оставям вратата, ако не отворена, то леко открехната.
- Ще продължавате ли и да пеете?
- Сега си почивам, а след това искам малко и да попея, защото моите почитатели посърват, когато мълча дълго. Имам няколко нови песни, които трябва да запиша. Ще продължавам да пея, но не толкова активно, колкото преди години. Вече се съобразявам каква да е раницата, която нося на гърба си.
- Планувате ли да отидете и в любимата си Куба?
- Трябва да отида и ще го направя. Искам да видя с очите си какво е положението в страната сега. Знам, че не е добро- пандемията от КОВИД-19 се оказа съкрушителна за туризма, който формира голяма част от БВП-то на страната, а и санкциите пак се затегнаха, но ще посетя Куба, макар и с доста тъга в душата. Много от близките ми приятели там, за съжаление, вече не са сред нас. Поддържам връзка с останалите. С част от тях се виждаме в други държави, а някои идват понякога и в България.
- През 2025-а се навършиха 100 години от рождението на Георги Парцалев. Били сте доста близки с него. Как се сприятелихте?
- С Георги Парцалев станахме близки приятели покрай клуба на Сатирата и когато започнахме да работим заедно, да делим една сцена. Бях влюбена в цялата велика трупа на театъра. Парцалев беше много богата душа и хората го обичаха. Малко други можеха да се похвалят с толкова любов от народа. Излъчваше искрена доброта и финес на душата, беше човек с безумно чувство за хумор. Беше и много щедър, ларж по природа. Самото му появяване на сцената разсмиваше публиката, без дори да е направил нещо - изключително обаяние. При него имаше огромен талант и излъчване, енергията му беше на голям комедиант. Страшно го обичах. Много са незабравимите ми турнета с Парцалев, а и както споменах, в Сатирата пеех в спектакъла „Суматоха" на Методи Андонов. Винаги след концерти и представления сядахме на маса и вечерята продължаваше до късните часове. Имах удоволствието да снимам с Георги Парцалев и във филм за алжирската телевизия. Там пеех на арабски.
- Каква беше за вас отиващата си 2025 година?
- Най-важното е, че успях да изпълня обещание, което дадох през 1995-а по време на концерт – да напиша книга. През 2025-а направих и прощален тур в няколко големи града в САЩ и Канада, където срещите ми с българската общност бяха прекрасни. Обещала съм на хората там да им изпратя и последния том от трилогията си. В момента обмислям дали да не запиша мемоарите си с моя глас, тъй като в Америка предпочитат аудиокнигите. 2025-а ми донесе и тъга- загубих скъпи хора. Страшно ми е мъчно за Иван Тенев. Никога не сме били много близки, но си контактувахме редовно по интернет в последните 10 години. Препрочитам си сега нещата, които ми е писал... Иван Милев - Вачо от „Бъндараците“, също си отиде. В книгата си съм описала как ми е шил панталон. 2025-а бе година на раздели и свидни спомени. Виждам и че светът бушува и не знам докъде ще стигне.
- Какво е настроението ви преди светлите празници, които наближават?
- Прекрасно е, че идват такива хубави празници с красоти и приятни сбирки, споделената обич. Имам си задължителни менюта за празниците – като се започне от Никулден и се приключи с Нова година. За съжаление, през 2025-а на морето нямаше паламуд. Затова и на 6 декември няма да мога да направя моя фантастичен пресносол паламуд, но ще заложа на друг специалитет - шаран плакия на фурна. За Бъдни вечер съм маниачка на бройката постни ястия на трапезата и винаги съм по канона. В празничната нощ елхата грее и всичко е притихнало. Паля много свещи из вкъщи и задължително прекадявам, защото е важно да замирише на тамян. От дете знам това от баба ми Катерина, която беше много религиозна. Страшно обичам да готвя, и то не само за празници. Напоследък близките ми ме карат да им правя дори и ашуре. Дъщеря ми Ивана често иска от мен и баница, която приятелите й обожават. Винаги приготвям храната с огромна любов и това се оценява от околните.
- Спазвате ли коледен пост?
- Почти цял живот постя аз. От 23 години не ям месо. Не спазвам стриктно целия 40-дневен пост, намалявам постепенно сиренето, яйцата и млечните продукти. Стриктна съм в последната седмица преди Коледа, така се и пречиствам.
- Какви са целите ви за 2026-а?
- Да запиша няколко нови песни. Планувам и да представя последната си книга с малък рецитал из различни градове на България, където ме канят и ме чакат. Вече имам дори няколко фиксирани дати. Животът продължава.
- За какво мечтаете?
- За телепортиране. Обичам да пътувам и вместо пътуванията ми да са по 20 ч. и да имам проблеми с часовата разлика и биологичния ми часовник, предпочитам да левитирам, и то телом, а не само духом. Като гледам изкуствения интелект, може би нещата вървят към осъществяване на мечтата ми след време, което едва ли ще доживея (смее се). Също така ми се иска да има повече талантливи, надарени деца, от които страната ни се нуждае. Преди няколко дни беше представена книгата „Родопската теснолинейка” на Кристиан Ваклинов. Той е едно момче, което на 16 години се заинтригува от теснолинейката, а от 20 до 30 прави проучване за нея и сяда да напише книгата. Горда съм, че има млад българин, който 10 години се е занимавал с тази железница. Томчето му сега е в десетката, тъй като теснолинейката е на 6-о място в света в класацията на най-атрактивните планински пътувания с влак. Много близки приятели сме с Кристиан от 5 години, когато той стана будител. България има нужда от хора като него и от надарени деца, които печелят награди от олимпиади.
- През 2026-а ще има избори за президент на републиката. Какъв държавен глава е нужен на България според вас?
- Такъв, който да мисли преди всичко за България Такива трябва да са всички други управляващи, които изпращаме в Народното събрание да решават нашите съдби. Ние ги издържаме, плащайки им заплатите, а тяхно задължение е да мислят за страната ни години напред, а не да сеят разделение и да гледат само сега и вчера какво е било. Нужно е мислене в перспектива.
- Споменахте, че наскоро сте били болна и сте отказали ангажимент. Как сте сега със здравето, възстановена ли сте напълно?
- Двете със сестра ми бяхме с температура вкъщи и едва говорех. Тръшна ни някакъв грип, непосредствено преди Лили да си замине за Америка. Една седмица изкарахме на легло и пихме антибиотик.
Имах ангажимент в Търговище, но не бях в състояние да го изпълня иго отказах - нещо, което се случва за първи път в кариерата ми. Важното е, че за няколко дни успяхме да оздравеем. Леко започнаха да ми се обаждат коленете и ставите, но слава богу, още не са за смяна. След фрактурата на лявата ръка и травмата на едното коляно вече взимам добавки за хрущялите, които явно са ми износени. Правя си обаче гимнастиките и се държа. Много ми харесва системата тай чи и може би ще започна да я практикувам за да ми помогне да не губя гъвкавост. Скърцам оттук оттам, понякога и куцукам, но с упражнения успявам да се поддържам във форма.
Източник: Уикенд
