Вероятно името Ивайло Василев Стоянов е непознато за мнозина от вас, но ако чуете Мариус Куркински, веднага ще се сетите за култовата личност, която стои зад него. Именно този артистичен псевдоним носи от първия си моноспектакъл, поставен на сцената на Младежкия театър преди 30 години.
По този повод постави и новия му моноспектакъл с името „Нашенец“, който се радва на голям успех. Благодарен е за това, което публиката му е дала през годините и смята, че именно тя е неговият най-голям професионален партньор. Формулата за успеха на моноспектаклите му е, че никога не гледа на тях като на поредната работа, а всеки излиза някак от предишния и от това, което е открил за себе си и публиката, от случващото се с него като човек, от промените в живота му, събитията и емоционалните му състояния.
Предвид множеството тежки моменти в живота му споделя, че при пълно изнемогване винаги се е молил за изцеряване и в главата му е стояло това, че трябва отново да стъпи на сцената.
Никога не си е позволявал след спектакъл да се превъзнася и да не комуникира нормално с хората от публиката – напротив, винаги е общувал с тях след това.
По отношение на избраното от него артистично име споделя, че Мариус не е лошо име, а Куркински е била фамилията на рода му в Ловешкия край, преди да се преселят в Шуменско. Всички знаем, че по време на комунизма партията сменяше имената, без да дава на хората каквито и да било обяснения и именно поради тази причина фамилията им се е изгубила.
Още когато бил дете, баща му му издал, че е трябвало да се казва Мариус Куркински, след което му обяснил историята на рода им. Стефан Вълдобрев пък бил човекът, който го посъветвал да се подпише именно с това си име под първия си моноспектакъл.
Не обвинява никого въпреки множеството грубости, които е понасял. Убеден е, че всяко изпитание в живота е дадено за спасение, за осъзнаване на някакъв грях. След като през 2010 г. си позволил немного добри неща в личен план, изпаднал в тежка депресия. С божията помощ и благодарение на приятели обаче, успял да излезе от това страшно състояние.
Като млад се ядосвал на почти всичко, но с времето осъзнал, че гневът е най-големият грях и сега се опитва да разбира хората и да не се ядосва, защото на никого не е лесно.
Източник: Уикенд